Много често хората се изправят пред въпроса дали да осиновят домашен любимец, който е вече възрастен. Най-често опасенията са дали той ще се приспособи към семейството и начина ви на живот и в това има сериозни основания. Едно зряло животно има изградени навици и ще се наложи да приемете някои от тях, но от друга страна повечето осиновени животни изпитват благодарност за грижите които полагате за тях. Те най-често са преживели тежки дни, били са застрашени от изгонване на улицата или са живяли известно време на улицата. Те знаят, че това, което им предлагате е по-добро и те ще положат усилия да ви се харесат за да не се върнат там от където са дошли.
Малките кученца от друга страна са истински ангели - те са пухкави, мекички и невинни. Научават се да се съобразяват с вас и вашият начин на живот постепенно, но от първия миг стават член на семейството ви и в това има много чар. Децата им се радват и са миловидни. Но грижата по едно малко кутре е много голяма и постоянните случки, в които кученцето навира нослето си са много често плашещи и изискват внимание и постоянна грижа. Преди имунизациите не могат да излизат навън и е истински ад докато ги научите кое място могат да ползват за тоалетна, колко да ядат и най-вече да не гризат всичко което попадне пред очите им.
Затова, когато взимате куче разгледайте всички възможности, които стоят пред вас. Дали ще имате достатъчно време да отделите на едно кутре и дали ще можете да приемете възрастно куче с изграден характер - много хора се изправят пред този въпрос, защото после връщането назад е трудно и болезнено най-вече за кучето.
